Зъбната пулпа представлява комплекс от артериален,венозен и лимфен съд, рехава еластична тъкан и наличие на различни по вид и функция клетки, включително и стволови. Променя своята структура под влияние на вътрешни и външни вредни въздействия. По-чести увреждания на пулпата са атрофия, възпаление, дегенерация, некробиоза и некроза.
Причините са бактериално-токсични, химично-токсични, термични и травматични.
Некрозата на пулпата представлява необратимо състояние. При допълнителна инфекция умъртвената пулпа преминава в гангрена, която води до значителни усложнения.
По своето възникване и протичане се различават няколко форми на пулпата:
- колизио
- остър серозен частичен пулпит
- остър серозен цялостен пулпит
- остър гноен частичен пулпит
- остър гноен тотален пулпит
- преминаване в пулпо-периодонтит.
Пулпитът е съпроводен с изразена болкова компонента. В началото тя е краткотрайна и сигнализираща, с развитие на патологията става изключително силна, обикновено нощна болка, а в крайните фази на протичане е нетърпима почти постоянна в денонощието болка. Микроорганизмите техните биопродукти попаднали в пулпната тъкан заедно с механичните и различни сетивно-дразнещи фактори предизвикват реактивен отговор с индивидуална степен на изява, като има значение и прага на болкова търпимост на индивида.
Стоматологичната практика предлага различни методи за лечение на пулпит. Известно е прилагането на вещества водещи до „умъртвяването“ на зъбния нерв. Този метод е многоетапен с повече посещения при стоматолог. Трябва да се знае че честотата на усложнения след прилагането му е в рамките на - 30-40 %.
Използва се и методика за лечение на увредената зъбна пулпа в едно или две посещения и „витално „ отстраняване на тази тъкан.Независимо от началния избор на метод на лечение на пулпита - той изисква:
- отстраняване на зъбна пулпа,
- механична и медикаментозна обработка на канала
- корено пълнежни пасти и уплътняването им в кореновия канал,
- подложки и пломбиране.
Лечението на пулпита се преценява като успешно когато се постигне възстановяване на структурата, функцията и естетиката на зъба.