В лицево-челюстната област е специфична част от човешкото тяло . Тя е съчетание на разнообразни тъкани ,структури ,органи и функции -сензорни /зрение, слух, обоняние, вкус, температурни и тактилни възприятия/, защитна, дихателна, храносмилателна, говорна. Лицево-челюстната област е богато инервирана и кръвоснабдена. По-голямата част от нея се заема от костния скелет на лицето. Може да се раздели условно на:
- Опорна част - челюстни кости костни кухини, стави, пародонт, зъби
- Двигателна част - мускули /отварачи, затварачи, мимически/
- Секреторна част слюнчени жлези /предушни, подчелюстни, подезични/
- Невро-трофична част - нервна, кръвоносна и лимфна системи
- Меки и покривни тъкани - устни, бузи, лигавица, кожа.
Горната челюст взема участие в образуването на очницата, на устната кухина, на носната кухина, на небцето и носи горните зъби, чрез които участва в дъвкателната функция. Горната челюст е куха и в нея се помества горно-челюстният синус. Долната челюст е подвижно свързана с черепа посредством долно-челюстната става. Тя се състои от тяло с алвеоларна част, в която са разположени долните зъби, и два възходящи клона. Мускулите, които са двигателната част, започват от неподвижните кости на черепа и лицевия скелет, като се залавят за подвижните подезична кост и долна челюст. Дъвкателните мускули са 8 двойки отварячи и затварячи . Мимическите мускули придават изразност на лицето.
Дъвкателният апарат извършва механично раздробяване и начално химично разграждане на храната, формиране и придвижване на хранителните хапки към гълтача и хранопровода. В същинската устна кухина са разположени зъбите и езикът. Тя се ограничава от мекото и твърдото небце и пода на устата. Лигавицата на устната кухина посредством добре развита подлигавична основа е здраво прикрепена към обвивката на челюстните кости. В подлежащи те меки тъкани се намират мастни и слюнчени жлези.Слююнчените жлези се разделят на големи -подчелюстни подезични и околоушни и малки по устните и лигавици в устната кухина .Езикът е мускулест орган, покрит с лигавица, богато снабдена с вкусови жлези, съдове и нерви. Той взема участие в дъвченето, говора и допирно-сензорната функция. Зъбите са част от дъвкателния апарат на човека. Посредством тях се осъществява раздробяване и сдъвкване на храната. Те вземат участие и в звукообразуването. Временното съзъбие се състои от двадесет - по десет зъба на горната и долната челюст. Сроковете, в които пробиват временните зъби, са приблизително от 6 до 30 месеца. Първите детски зъби пробиват през кърмаческия период, поради което се наричат млечни зъби.
Постоянните зъби, 32 на брой, пробиват от 6 до 18-годишна възраст /мъдреците - до 30-годишна възраст/. Анатомофункционалният комплекс от тъкани около зъба /околозъбна обвивка, цимент и алвеоларни кости/ се нарича задържащ апарат /пародонт/. Той съчетава статична, динамична, сензорна, пластична и бариерна функция. Независимо от принадлежността им към различни функционални групи /резци,кучешки зъби, предкътници и кътници/, зъбите се състоят от три части: коронка, зъбна шийка и корен.